Урокът на Гошко
На чина си като шугав
Гошко се върти във час.
Той си мисли, че без друго
ще премине в горен клас.
Нека другите да зубрят! -
смее се на Борко той.
Щом звънецът звънне, грубо
блъска, мисли се герой
коридорен и в игрите
пръв полита той навън.
Плитки дърпа на сестрите,
ритна топката и с звън
се посипаха стъклата! -
зейна дупка, вейна студ.
Таткото му от заплата
ще плати за този шут.
Идва, удря му плесница
там, пред всички, за урок,
а стотинките за пица
пуска в Гошковия джоб.
В час по български, на класно,
пишат за любим поет,
а на Гошко не проблясва
ни едничък смислен ред.
Но доволни ли са всички? -
между вишневия чал
кой ли тук с зелени щипки
класните е закопчал?
Класната с перо, красиво,
Борку писала е шест,
а пък две и половина
(не е нова тази вест)
върху класното на Гошко.
Я, какъв е бил герой!
И с очи поглежда лошо,
и налита пак на бой.
Ако малко има срама,
той ще стане по-добър.
Нека туй не бъде драма,
а урок... и бял кахър.
© Иван Христов All rights reserved.
