Sep 20, 2013, 8:01 AM

Усещане за Есен...

664 0 5

Усещане за Есен...

 

А вече студенеят дните

и утрините тук са тъмни,

а нощем ветрове (сърдити

на лятото) се гонят сънни...

 

Небето повече е в сиво

покрито с облаци дъждовни,

но Слънцето през тях пробива

понякога за да напомни,

 

че лятото е още тука,

макар да студенеят дните

и с ярост ветрове (от скука)

се гонят на света сърдити...

 

И във душите нещо става-

настроени са меланхолно,

навярно Любовта тогава

и да си тръгва доброволно...

 

Но може нейде, зад завоя

на уличката със цветята,

да спре и да се върне: нова-

със Страст, до днеска непозната!..

 

И ще ни грабне тя, навярно

за да се върнем във Играта,

и да заложим пак хазартно

на: Любовта, Страстта, Съдбата!...

 

Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...