Усещаш ли примирения вятър
Усещаш ли примирения вятър
Знам, че е толкова малък света,
прекалено кратко се усмихваме.
Често прекалявам с разни неща, -
често прекалявам с шегите.
Шегите на деня са мръснишки,
да, да, мръснишките им шеги.
Сядаш, за да избягаш за малко, -
не рядко се случва да избягаш завинаги.
Усещаш ли примирения вятър в града,
сградите му се пречкат да тича.
Идва с надежда да срита някого,
а после си тръгва сричайки.
Дори природата чака на светофари.
Вулканите искат човешкото разрешение.
Онези си мислят, че познават Земята,
мислят, че всичко е позволено!
Останахме шепа пияни клоуни,
седнали във калта под червен дъжд.
Усещаш ли примирение в гласовете ни, -
градът лошо ни смаза лицата!
С вятъра тръгваме към топли пустини,
бърза той, вика ни да побързаме.
Влачим се - мълчаливи скитници...
Мръсниците засега победиха!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
