Усмивка-дъга
Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят,
за пролет с очи теменужки.
И синьо небе в този свят,
дори да е само наужким.
Зелено —за тучни треви
и мирис на дъхаво детство.
Виж, жълтото обръч ти сви
от зрънце игриво вълшебство!
В оранжев небесен трамвай
по залез светът се превръща.
И с алени рози през май
те води към родната къща.
Там чака те детска душа.
Вземи си я, тя си е твоя!
Спомни си онази чешма,
която тече зад завоя.
Напръскай тъгата и в миг
усмивка-дъга ще изгрее.
А в утрото с ярък светлик
на слънцето пак ще се смее.
Ти панделки седем кръцни
за своето пъстро хвърчило.
Душата наново стъкми
от всичко любимо и мило.
И в синята шир я пусни,
в безвремие нека се къпе.
Броят ли се земните дни,
когато на нас са ни скъпи?
Недей я привързва с конец.
Тя винаги в теб ще се връща.
И в златния слънчев венец
окичена, пак ще си същата!
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Благодаря ви, момичета!
