daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
Apr 28, 2022, 1:25 PM

Усмивка-дъга 

  Poetry » Other
322 4 7

Пусни го! И нека лети

в теб споменът — пъстро хвърчило.

Под слънчев венец да блести,

дъгата на глътки изпило.

Лилаво — за люляков цвят, 

за пролет с очи теменужки.

И синьо небе в този свят,

дори да е само наужким.

Зелено —за тучни треви

и мирис на дъхаво детство.

Виж, жълтото обръч ти сви

от зрънце игриво вълшебство! 

В оранжев небесен трамвай

по залез светът се превръща. 

И с алени рози през май

те води към родната къща. 

Там чака те детска душа. 

Вземи си я, тя си е твоя! 

Спомни си онази чешма, 

която тече зад завоя.

Напръскай тъгата и в миг

усмивка-дъга ще изгрее. 

А в утрото с ярък светлик

на слънцето пак ще се смее.

Ти панделки седем кръцни

за своето пъстро хвърчило. 

Душата наново стъкми

от всичко любимо и мило.

И в синята шир я пусни,

в безвремие нека се къпе.

Броят ли се земните дни, 

когато на нас са ни скъпи? 

Недей я привързва с конец. 

Тя винаги в теб ще се връща.

И в златния слънчев венец

окичена, пак ще си същата!

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Свързани произведения
Сълзите на хвърчилото
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poetry » Other
Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата, ...
  390  6  5 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??