Усмивки, но не фалшиви...
Усмивки, но не фалшиви!
Че животът е прекрасен- да, така е!
А и здрав ли си - ти си и щастлив!
Но има нещо- то като подправка е
от нея ставаш- екземпляр красив!
Някой видиш ли усмихнат- е добър!
Друг е със физиономия на темерут!
Не слагай веднагА етикет- ще е кахър-
кой злато е да прецениш и кой барут?
При общуване се вижда… Оня дето
усмивка грее му за щяло и нещяло
дали е искрен? Или е поза, за което
душата и лицето му не са едно цяло…
На всяка крачка срещаш мръщавЯци-*
при доктора- сестрата люта от зори,
недоволно сее упреци, със дъх на цаца,
та усмивка ли? Не знае думата дори!…
На сергия, тлъста лелка,хем продава,
но и дебне да не опипваш зарзавата!
А, си сгафил, така мръщаво раздава
хули, как потъпкал си им правата!…
Ако неволно си докоснал в автобуса
някого и не си се извинил с усмивка-
хиляди епитети така ще те раздрусат-
и да се усмихнеш вече- няма смисъл!
Та, винаги се смейте! Смехът лекува!
Създава настроение! И врати отваря!
Любов примамва откак свят стветува!
Трайно огънят в семейството разгаря!
Без звук усмивката е успокоителна,
звучи, но “кудкудякащо”е заразителна!
Усмивка, дадена от сърце е лечителна,
такава, плюс галещи ръце-пленителна!
А често ли се усмихвате е..удивително!
Но не фалшиво! Че съседка с ха- ха- ха
така говори:” Пешо, де си бил? Ха-ха-ха!
Какво, Янаки, си напазарил? Ха- ха- ха!
Къде, Иво, майка ти си скрил?Ха-ха-ха!
Не изразява нищо! Ползата? Съмнителна…
* мръщавяци- намръщени хора
© Ирина Филипова All rights reserved.
The work is a contestant:
