Усмивките умират
а моите успяват едва да се родят.
Когато го направят, не дишат, не намират
красивата посока на правилния път.
О, не, не се плаши! Наистина умират
и себе си погребват в бездънните очи.
Изплаших те, прощавай! Усмивките не спират,
смъртта им ме ранява. И още си личи...
© Петя Косева All rights reserved.
