Успях те, Животе!
Успях те, Животе, успях!
Макар че и опитен заек
ти бях!
Ти досега даде ми всичко -
преживях те почти на шега,
в радост, мъка, любов и
разлъка,
не ме излъга, нищо че
разполови ме по пътя
в два различни свята -
остави ме непокътнат
дълбоко вътре в душата.
Постигнал съм всичко
вече,
а колко е нужно на човека -
хляб, постеля, семейство,
челяд
и понякога
пиянотеменужена
вечер.
Тук обаче, Животе
изниква проблема -
душата напоследък
в изневяра ми бяга,
все търси нещо
неизживяно, неземно,
волна като влюбен
бродяга.
Как да си я върна, не знам,
а дали да не ти я дам...?
Тя да е моята вряща дан
за казана - онзи там ...
© Валентин Василев All rights reserved.
