"Устата ми хубава, очите ми зелени"*
Небето се стопи и се съблече
от младост, и от полет, и от синьо.
Морето не сънува изгрев вече,
за да блести. И стана на мастило.
С едно перце на птица отлетяла
от залеза ще си напиша песен.
Прегръдката ти - тя е одеяло.
И как е нежна мъркащата есен.
Хвани ме за ръка, че иде зима.
Ще седне на перваза вледенено.
А в приказката И единствено ще има
на вещицата старото вретено.
Строшиха се кристалните обувки.
В разруха кула, плитката - дарена.
Но още оживяват от целувки
юнакът и момата неродена.
Любов ли? Ще я сгъна за завивка
на няколко звезди осиротени.
Бъди до мен...
И аз до теб...
Усмивка!
Уста ми хубава, очите ми зелени...
_________________________________________
* - Джеръм Селинджър
© Деа All rights reserved.
