Утеха в храма
Преситена с човешка болка,
аз прекрачих храмовия праг,
утеха търсих, ах, утеха колко,
търсих тук при Бога пак.
Навярно по лицето ми личеше,
мъката във моите гърди,
душата ми невидимо болеше,
и радост търсеше като преди.
Свита в храма, в ъгъла застанах,
стоях с разплакани и молещи очи,
времето така и не прехванах,
то сякаш беше спряло да върви.
Тук видях, че Бог е също страдал,
дори по-тежки мъки претърпял,
навярно като мен, и повече отпадал,
но болката прегръщал и не се предал.
Сама, тук в храма тих усетих,
че стойностното е във вечността,
преходното е ръждясала монета,
която няма никаква цена.
Преситена с човешката си болка,
как прекрачих храмовия праг,
утеха търсех, ах, утеха колко
и намерих я при Бога пак…
© Миночка Митева All rights reserved.
