Утехата на любовта
Като крадец си тръгна тихо.
Нощта изстена в самота.
Подадох ти последната си дреха -
две топли от любов крила.
Да можеш да летиш от обич
и тъй да любиш, както аз,
и твоята любов да си отиде
в една самотна нощ без глас.
Да сетиш как боли от обич,
когато листи като сълзи капят
и в тихите бездънни нощи
с тъга на скута ти полягват.
Защото с думи две прошепнати
открадна моята душа.
Сега се скитам сред самотности,
но още нося любовта.
Дали утеха е, не зная...
но мога пак да скоча след дъжда
сред облаците във безкрая,
с дъга да ти рисувам обичта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
