Утре?
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало.
Сърцето работи почти апаратно –
пресмята, брои какво е отмъкнало,
какво още трябва, да му стане приятно.
В неделя въздишаме, палим свещици –
молитви нечути. Ръце се протягат.
И мислим, че сме опростили душици...
А Богът отдавна оттука избяга.
Нагоре, нагоре... И после? Наникъде.
В очите покълва зародиш на зима.
Да има по много за утре... Не питаме:
а утре изобщо дали ще го има?
© Деа All rights reserved.
