Утре ми се обади,
че днес обхвата ми се губи.
Върху стореното ти се замисли,
изчисти си всичките заблуди.
В почивка днес ми е сърцето,
разума и душата си загубих.
Отклониха се от трасето,
че съм още жива, чак се зачудих.
Отшумява болката,
безобхватна ми е любовта.
Днес така ще е,
ще видим за след това.
Минутка в мълчание без тъга.
Сладост от страданието,
в мен напира след обичта,
пропито от малка капчица сълза.
© Пламена Добрева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
