Утре ми се обади,
че днес обхвата ми се губи.
Върху стореното ти се замисли,
изчисти си всичките заблуди.
В почивка днес ми е сърцето,
разума и душата си загубих.
Отклониха се от трасето,
че съм още жива, чак се зачудих.
Отшумява болката,
безобхватна ми е любовта.
Днес така ще е,
ще видим за след това.
Минутка в мълчание без тъга.
Сладост от страданието,
в мен напира след обичта,
пропито от малка капчица сълза.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
