От утре сам ще вървя.
От утре сам ще скърбя.
От утре ще започне денят.
От утре умира нощта.
От вчера ти обеща,
но вече е утре - умря!
Излъгано вчера, нереалното днес.
Утре ще дойде с моята вест.
Сам ще вървя!!!
Остави ме да тръгна, не тръгвай напред.
Не искам да стигна лошото заедно с теб.
Аз сам ще се справя, не викай, недей.
Просто усмивка ми дай и с мен онемей.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
