И вечер всеки остава самичък
със своята лична печал,
не знае да спре или пък да тича,
малко е взел или много е дал!
И прави си тиха полуравносметка,
разбрал, че сладкото често горчи,
затваря се в тясната собствена клетка,
забравя за своите сини мечти!
И вярва, че утре ще бъде по-светло,
в деня ще вземе доброто превес,
забравил е старата, хубава песен,
че утре започна още от днес!