Jun 15, 2007, 8:23 PM

утрин

  Poetry
745 0 0
Червените зори със нежност къпят теменугите.
А белия полет на птиците е сътворен от музика.
Камбанен звън.
Воал от сутрешна прохлада,
прегърнал мраморен площад,
във леко розови отенъци.
Като угасващ въглен,
утринта разстиля алени лъчи,
кръжи със сребърни криле
и като всяка друга ражда ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...