Утринно

Възседнал свойта колесница,
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.

И песен на поточе бистро
отронва се със меден звън,
сълза планинска, дивно чиста,
оглежда се в лазура син.

Дъга изящна, пъстроока
се къпе в светлина лъчиста
и пламъка на Ра дълбоко,
като магия, утринта пречиства!