lil006 (Лилия Цветкова) lil006 (Лилия Цветкова)
3
Dec 21, 2012, 2:14 AM

Утро

  Poetry » Other
991 0 2

на сина ми.

 

 

 

Слънце изгрява,

надига глава.

Вятър повява,

зашумяват листа.

Облаче малко по небето пълзи.

Птички запяват,

поточето ромоли.

Отваряш очички, поглеждаш през рамо.

Очите ти греят засмени.

Протягаш ръчички да се гушнеш във мене, 

мое малко момче, 

мое слънце засмяно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0