lil006 (Лилия Цветкова) lil006 (Лилия Цветкова)
3
Dec 21, 2012, 2:14 AM

Утро

  Poetry » Other
993 0 2

на сина ми.

 

 

 

Слънце изгрява,

надига глава.

Вятър повява,

зашумяват листа.

Облаче малко по небето пълзи.

Птички запяват,

поточето ромоли.

Отваряш очички, поглеждаш през рамо.

Очите ти греят засмени.

Протягаш ръчички да се гушнеш във мене, 

мое малко момче, 

мое слънце засмяно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0