Призори чува се
песента на птиците,
спокойният ропот
на близката река.
Ведрото слънце изгрява,
зад тъмните планини.
Ах,че прекрасна гледка
открива се пред моите очи.
Мирисът на дървета и цветя,
живота в прекрасната синева,
всичко това кара кожата ми да настръхва,
а през ума минава спомен за теб.
И душата рухва,
но прекрасното утро остава.
© Магдалина Улайбева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
