Болезнено изкърцаха простирите.
И как се сурнеше телта...
Тоз шум умът ми провокира!?
Очите втренчени в нощта.
Какво бе туй?
Задаваш си въпроса.
Нима навън ще завали?
Или вятърът играе си с прането...
Оставено привечер да виси.
Умът започва с свойте въпроси.
Сърцето забързано тупти.
И пак онази стара песен
дочуват твойте уши.
Как вчера си изпуснал срока.
Тока си във срока да платиш.
И как от банката напомнят!
За кредита да си платиш.
Пот студена те избива!
Започваш трескаво да се въртиш.
Защо се случи ти се питаш!?
Нали със честен труд
живота си посрещаш!
Къде тогава си сгрешил!
От де ти идват тез беди?
В умът ти всичко бясно се върти.
И търсиш някаква надежда...
И този сън къде отиде ми кажи.
Тогава всичко тъй притихна.
Вятърът и скърцането
даже и нощта!
Утро е а в теб е тъжно!!!
© Ангел All rights reserved.