Aug 4, 2023, 1:49 PM

Узаконено беззаконие

  Poetry
478 1 1

Бучи морето скръбно почерняло,

разбива вопли в здравите скали.

Сърцето ми от болка онемяло,

опитва мъката в слова да изрази.

 

Невинните дечица, кой ще защити?

Кой истината днес ще им покаже?

Когато фино се работи тя да се смълчи,

a злото, като добро да се замаже.

 

Под натиск на флуидната тълпа, 

избралите да нямат страх от Бога,

участват в разрушителна вълна,

дискриминират здравомислещите хора.

 

Това ли е любов, нима това е свобода,

съгласието със брутално беззаконие.

Истината хвърлена в затвора без вина,

а лъжата в свобода да сее своето зловоние.  

 

Невинните дечица, кой ще защити,

кой глас за беззащитните ще вдигне?

Когато правдата принудена е да мълчи,

пределите на злото докъде ще стигнат.

 

Бучи морето скръбно почерняло,

разбива вопли в здравите скали.

Преди да стане крайно притъмняло,

Правдата победно ще се изяви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...