Узряване
В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има.
Пея ли - значи живея.
С виното трудно умирам.
Боже, грешно ли пея,
че през октомври градирам?!
Бъчви, казани и прочие
тегнат от нега любовна.
Гроздето шепне поронено.
Витае тръпна духовност.
Навярно други повтарям.
Иде ми да се провикна...
Чувам как нощите стари
с мъртви поети ме викат...
Хваща ме страх. Защо ли?!
Защо ли пея за мъртвите?
Техните слова оголени
светят с ярко безсмъртие.
Какво ли мога да кажа?
Изгубих ритъм. Но мога
себе си да обзаложа
с вино узряло от болка.
© Стойчо Станев All rights reserved.
