В безвремие…
Притихнала прегръщам есента,
а после пускам слънчево хвърчило,
усещам как се стича във кръвта
един рефрен от минало щастливо.
Откривам в себе си невидим зов,
към нови многостранни измерения,
към свят различен, вятърен и нов,
окъпан във кристални озарения.
Във него властва само любовта –
вълшебна песен, искрена награда,
сподвижник ѝ е весел радостта, ...