Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи,
от чужди болки вечно го боли.
И влачи този кръст до изнемога –
през остри камънаци и бодли.
Търпи и лоша дума не изрича –
(не му е крив ни Бог, нито светът).
Животът му на капчици изтича
и тихо свършва някъде по път.