Nov 5, 2011, 9:25 PM
Защо ли е така?
Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи,
от чужди болки вечно го боли.
И влачи този кръст до изнемога –
през остри камънаци и бодли.
Търпи и лоша дума не изрича –
(не му е крив ни Бог, нито светът).
Животът му на капчици изтича
и тихо свършва някъде по път.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
па,да..земи,та виж
-
Ще видя, Гео.
И ще повярвам...
Благодаря са съпричастието!
Поздрави! -
поспирай се повече..и ще видиш,че там няма високо и ниско,пространство и време.. поздрав!
-
Луда любов за вас, Светла и Сашо!
-
Аз не зная дали е лудост това,
красота да попиваш със жадни очи,
да отпиваш любов
и да докосваш мечти.
---------------------------------------------
Като миг е живота,
а без любов е пустота.
Родена си за обич и за полет,
душата ти излъчва красота.
---------------------------------------------
Хубав стих за живота и Любовта!
Не си във ниското.
Даряваш обич и глътка изворна вода!
Поздрави, Ели!
-
Ами, полудей тогава!Харесах!
-
Влюбено да ви е, Приятели!
-
Лудост е ...нека да сме луди!!!Поздрав и топлинка!!!
-
останах без дъх!!!!
ех, любов.. -
Хубава е поезията ти, Ели!
-
Лудостта, наречена любов! Прекрасен стих!
-
Нека да боли до кост, Цвети.
Иначе е пустиня...
Трогнахте ме, Приятели.
Благодаря ви!
Сърдечен поздрав – през океана!
На Дочка и Криси – специално, за прекрасните стихчета!
-
Ех, Ели, измамно привлекателни са някои блянове! Това копнежно стихотворение ми напомни нощна пеперуда, устремила се към огъня, в който ще изгорят крилцата и... Поздрав за стиховете, впечатляващи със силните чувства - до болка, до кост!
-
Дишай...
За лудостта - желаната! -
Чудесна си както винаги!
-
Красота!
-
Харесах!Поздрав!
-
Високо ти стоиш, Водичке,
Водата от високото тече!
Поезията твоя - пойна птичка -
достига най-суровото сърце!
Винаги с радост те чета, никога не си ме разочаровала! Поздрави, Ели! -
Благодаря отново!
Спокоен неделен следобед и успешна седмица за вас, Приятели! -
Стих за рзминаването...прочетох с наслада.Поздрав,Ели!
-
"Само минах край тебе,
поспрях се за малко:
аз – във ниското,
ти – нависоко..."
Върволица случайности
с липса на бъдеще...
Всяка спирка е мъдрост и болка.
Осъзнатата липса прилича на дързост-
да разкъсаш въжето и литнеш високо...
Високо си! -
Може би, малко лудост трябват на твоите крила и ще полетиш към любовта!
Браво,Ели! -
поезия е!
-
Понякога е нужна и малко лудост!
-
Лети,Ели,и се опивай от лудостта
Много хубаво!
Поздрав! -
!!!!
-
... лудост си е!
Браво! -
От лудостта до полета разстоянието е малко!
-
Видях твоето небе, Ели!
-
Тук виждам имена, чието мнение особено ценя.
Благодаря ви, Дани и Краси! -
Смелостта и безумието понякога трудно се разграничават!
-
Много красиво, Ели!!!
-
Сърдечна благодарност!
-
Много хубаво стихотворение!Поздравления!
-
!!!... Поздрав сърдечен, Ели!
-
Сладка лудост е.
И я искам, въпреки всичко...
Благодаря ви, Момичета и Момчета! -
!
-
!
-
Прекрасно е !!!...И ще бъде не полет, а лудост...
Поздравления, Ели!!! -
Поздравления,Ели!
Прекрасен стих! -
Харесах!С Ивайло!
-
!!!...
-
Нависокото си.
-
Много познато състояние на безвъздушност и неъзможност! Облякла си го в хубав поетически образ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и се ражда в любовта прекрасната поезия..
мила Елица, ти си чудесна...сърдечно..