В бохчичка връзвам само този стих
Ще те погледна и ще те отмина,
в очите ми сълзица от сърна,
ще блесне с тежко чувство на вина.
И ще размие не една година,
бохемски щедро ти ги подарих,
в бохчичка връзвам само този стих.
И тръгвам боса, а навън е зима,
снегът, като любим ме приласка,
трепти в душата тъничка леска,
която листи няма, корен има.
И този корен е далеч, но як
и ме притегля в ледения мрак.
Дори в нощта тъй вълча да замръзна,
една звезда ще падне може би,
за да огрее нашите съдби.
И любовта, която гола дръзна,
да тръгне миг преди да стане страх...
Обичах те, но май не те разбрах.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
