В часа на морския залез
Безветрие -
морето се завръща
към себе си
и опустяват бреговете,
препълнени
с разхождащи се гларуси...
в следи от пяна
изветряват ветровете.
На хоризонта
се навеждат плавно
чертички-мачти -
кръгла е Земята.
Изпъкнал мениск
ги поглъща бавно
и слънцето
със бронзов тен залязва.
На пейката си вярна
пак застанал,
със поглед
пътешестваш до безкрая.
Люлеят се мечтите -
леки чайки
върху вълни от време -
призрачно сияят
сред спомените -
кегли наредени,
готови някой с тях
да заиграе.
Печели или губи -
все едно е,
защото с предизвестие
е краят.
© Младен Мисана All rights reserved.
