В часа свещен!
Не ще да има прошка в този час -
телата ви във пропасти ще падат.
И дим ще нарисува висините.
Звезди с безбройни и светлинни пипала -
космически медузи,
с остатъците от есенцията ви ще блажат.
Ще бъдете най-равни в гибелта,
защото равни бяхте и приживе -
в нищожеството, същества,
значими само в своето умиране.
Животът не е неподкупен грях,
а блудно лутане из гънките безбройни на всемира.
Защо живяхте? Защо мърсихте етера с душа?
Попълнена е бройката на мъчениците!
Весталката на световете посочва с палеца надолу
гибелта,
за да въздигне пяната на мъртвите.
И ще ви давят гребените на вълните.
Ще потопят и ехото от крясъците ви последни.
Ще скрият ужаса на зейналите ви лица
от орбитите на очите сътворени.
Умирайте, защото празник е смъртта,
когато за природата е избавление.
Потъвайте надолу с километри.
Щастлив ще е последният свидетел на живота -
Създателят на ново измерение.
И нека тишина се възцари -
свещена като всяко изцеление!
© Младен Мисана All rights reserved.
