С безвремието се поражда скука –
това у нас остава си проблем!
И все се трудим, за да не изкукаме,
докато можем, време да крадем!
На лов съм имал и такава слука:
застрелвал съм в "десетката" глиган!
А днес бих гръмнал дремещата скука
не с бронике – с гранатомет голям!
Ще ù взривя удобното местенце
без капка жалост и без кандърма –
да видя как се пръсва на парченца...
Но трънния венец ще ù спестя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
