В душата на живота
"Вие обичате добродетелта си както майка
своето дете;ала кога се е чуло майка
да иска да й се заплаща любовта?
Из "Тъй рече Заратустра"
Фридрих Ницше
В недрата на душата ти зреят мисли.
И всеки миг ги търсиш, за да изчистиш
до блясък сънуваните блянове. Гейзери
будуват и песните им бликат! В тези
мигове издигаш глас и търсиш небето.
А небето слънчево мълчи. Или когато
разярени мълнии разкъсват до болка
ефирната му риза: разбираш ли колко
любовта му е тиха, жадна милостиня?
За нея ти си живителен оазис в пустиня.
© Стойчо Станев All rights reserved.
