Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия,
и някак крадешком ще се опитвам
отново да започна мемоарите,
макар живота мене да дописва.
А ти ще ми се караш изпод вежди,
с най-топлите обичащи очи,
че тъй не се научих да подреждам
дома ни, както думите във стих... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up