В гераните на морната ми памет
В ГЕРАНИТЕ НА МОРНАТА МИ ПАМЕТ
... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна,
в сайванта със балираната плява – момче-малече, тихо да се шмугна,
да гледам как луната се подава зад облака, надянал сива гугла,
и Шаро пак да си върти куйрука, и да си тръска в сумрака синджира,
и кукувицата да ме закука, щом тръгна през букака – на баира,
там – нейде из селцето на баща ми, сърцето ми от ужас се е свило –
в гераните на морната ми памет за всичко родно, българско и мило.
© Валери Станков All rights reserved.
