В гроба
Знам, не трябва, не трябва - знам.
Но можеш ли да издържиш
на тази гледка, в тази стая
и копнежите да изгориш.
Знам, че трябва, знам, че трябва
вратата тихо да отворя,
теб да видя, чуя и помоля,
в сърцето мен да задържиш.
Знам и друго: че още мога
ръцете ледени да стисна
и със болка, и с умора, и с любов
да те изпратя в гроба.
Но можеш ли да издържиш
на тази гледка, в тази стая
и копнежите да изгориш.
Знам, че трябва, знам, че трябва
вратата тихо да отворя,
теб да видя, чуя и помоля,
в сърцето мен да задържиш.
Знам и друго: че още мога
ръцете ледени да стисна
и със болка, и с умора, и с любов
да те изпратя в гроба.
© Васил Стойнов All rights reserved.
