В грохота на мига
Ще те чакам
на другия бряг на живота -
там, където реката
навлиза в скали,
и, набрала енергия,
с буйни потоци.
подкопава, дълбае, залива, руши.
Ще те чакам!
И там ще е "миг преди края"!
Ще ни глътне въртопът.
Вместо въздух вода
ще изпълни гърдите,
та даже и говор,
даже стон, даже вик
не ще счупят мига!
Триумфирам!
Отново, отново те имам!
Най-последния атом от твойта съдба!
Разпиляли,
посяли,
натежали от минало,
вечността ще ни глътне
в грохота на мига.
© Павлина Гатева All rights reserved.
