В изповедалнята- 7

                       ТЯ: Ах, болката ми бряг не ще познае!

                              Безумна ярост даже ме дълбае!

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво се случи, дъще? Говори!

                             Душата си пред мене отвори!

                       ТЯ: Най- грешната на този свят съм аз!

                              И най- нещастната сега пред вас!

СВЕЩЕНИКЪТ: Не се измъчвай, мила моя, ти!

                              В теб дяволчето, моля, укроти!

                       ТЯ: Съдбата, отче, с мен се подигра!

                               Почерни ме любовната игра!

СВЕЩЕНИКЪТ: Усещам нещо страшно ти тежи!

                               Ти болката излей си! Разкажи!

                       ТЯ: Не ме обича Графът, то се знае!

                              Единствено парите ми желае!

                              Самотна чувствайки се,аз веднъж,

                              на бал случайно срещнах хубав мъж!

                              Тъй сладко ми говореше с куплети,

                              омайваше гласът му със сонети!

                              И виждахме се тайно ден след ден,

                              и аз отдадох му се с нежен плен!

                              И толкова прекрасно беше! Чудо!

                              Ту беше мил, ту любеше ме лудо!

СВЕЩЕНИКЪТ: Но, мила моя!!! Ти в свещен си храм!

                              Защо говориш тъй? Не те е срам!

                       ТЯ: Прости ми, отче! Но ще продължа!

                              Нали изливам цялата душа!

                              На карнавала с маски, през нощта

                              поетът ми да дойде обеща!

                              Очаквайки в тълпата все се взирах,

                              а нямаше го там, не го намирах!

                              И тръгнах си по- рано към дома!

                              " Но нищо, нищо... " казвах си сама!

                              Прибрах се тихо! Гледам до вратата

                              подремва седнал сладичко слугата!

                              И в спалната си влизайки... Как може???

                              Не вярвам аз... във брачното ни ложе -

                              поетът ми, поетът ми със Графа

                              прегърнати са голи под чаршафа!

                              И срина се светът ми, отче! Неее...

                              Да бяха ме поканили поне!

                              Пред взора ми дори не се смутиха!

                              С целувка най- нахално продължиха!

                              За туй съм бясна, отче, оттогава

                              и мъка също мира не ми дава!

СВЕЩЕНИКЪТ: О, мила моя! Ти си цяла драма,

                              макар до крайност тука да си пряма!

                              На правилното място си дошла

                              и вярата ще спре тез теглила!

                       ТЯ: Наистина ли, отче? Как? Кажете!

                              От мъките ми адски ме спасете!

СВЕЩЕНИКЪТ: Спасение предлагам, несъмнено!

                               У вас ме поканете откровено!

                               Свещени псалми аз ще ти чета!

                               Утеха ще усетиш във гръдта!

                       ТЯ: Надеждата ми блесна в тъмнината!

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще ти покажа, мила, светлината!

                              Ангажименти нямам само в сряда!

                      ТЯ: Ще може ли да бъде следобяда?

СВЕЩЕНИКЪТ: Разбира се! Ще дойда аз към два!

                              Най- искрено ще те благословя!

                       ТЯ: Ще чакам,отче, аз! Благодаря!

                              За словото ти отсега горя!  ( излиза )

СВЕЩЕНИКЪТ: Почивка няма, няма нито ден,

                              че следвам неизменно дълг свещен.  ( излиза )