В кожа на поет
В очните ми сфери - отражение
на лъскавото в твоите очи,
в гърдите - сладко напрежение,
щом край мен се появиш.
Аз треперя,
някак си вълшебно,
уханието твое се прелива в мен.
И се дърпам...
След това те следвам,
ти изпълваш моя ден,
толкова наситено със чувства,
с толкова усмивки... до сълзи.
Погледът не те изпуска.
Огънят не спира да гори.
Бавно, неотстъпно ме стопява,
контурите ми губят се във теб.
Ти да ме прегърнеш...
Оживявам
в кожата, в диханието на поет,
търсещ думи в небесата,
стих за теб да съгради,
да ги претопи в душата,
с обичта си да ги напои
и по тънката ти струна
да зисвири с пухкаво перце,
допирът е повече от дума,
ласката е буря за сърце.
Дните вече са реалност,
не е блян, дори мечта,
няма фалш, дори баналност,
има само... ЛЮБОВТА.
© Деян Димитров All rights reserved.
