Sep 4, 2007, 10:37 PM

В ковчег за вечен сън

  Poetry
1K 0 4
Във вечен сън заспиваш ти,
погребан в черно, полубял...
Загубил си живота от мечти,
а беше ли поне копнял?...

Във вечен сън заспиваш сам...
В живота срещна ли Човек,
обича ли, живя ли там,
където липсва ти сърце?...

В ковчег от дим заспиваш,
спускат те в земята влажна,
просто сам си , сам умираш,
вече няма нищо важно...

                                   21.06.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...