Dec 8, 2008, 6:25 PM

В края на лятото

  Poetry » Love
4.9K 0 38

   " Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва...

Защо всичко е Илюзия...Животът, Смъртта,

Желанието да бъдем обичани...?"

                      Д. Димов

 

В края на лятото

на брега на морето

обеща ми сърцето,

що за мен ще тупти...

 

В края на лятото

при шума на вълните

целувах очите,

най-чаровните женски очи...

 

В края на лятото

изпратих те с птиците,

нашите птици, на малки ята,

дълго копнях след полета,

с който и ти отлетя....

..................................................

И днес пак в края на лятото

сенките летни все още броя,

птиците идват, отиват си...

на брега стои...една Самота...

 

В края на лятото...

за което не желая да си спомня...

 

http://www.vbox7.com/play:d3bf8099

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!Поздрави Владо!И дано самотата си отиде завинаги!
  • Влади, страхотно пишеш!
    Разкошен стих!!!
  • Всички стихове от творчеството ти са красиви, мелодични и страхотно описателни! Това е стилът , който страшно ми допада - С малко , но много силни думи предаване на емоция!
  • Хубаво е!
  • Еее, супер, супер!!! Тъжно е, пак нахлуха картини в главата ми като го четох и си го представих! "В края на лятото..." Весели празници!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...