Късна нощ е, все ръми,
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим
и със цялата Вселена.
Щом усмихнати сме ний
те са светли и зелени.
Лягам си и във две очи
аз със топлина потъвам.
Моля ти се време спри!
Дълго, дълго да сънувам!
© Ани Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
