В лоното на твоята прегръдка
В лоното на твоята прегръдка
ще се стопя.
Омекнала след бурите
чух вятъра.
Нашепваше,
че и след сто лета
нещата ще са същите.
И че не става да се бяга
от Любовта.
Нося бяло знаме.
© Силвия Андреева All rights reserved.
В лоното на твоята прегръдка
ще се стопя.
Омекнала след бурите
чух вятъра.
Нашепваше,
че и след сто лета
нещата ще са същите.
И че не става да се бяга
от Любовта.
Нося бяло знаме.
© Силвия Андреева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...