В март е цялата вина. :)
И понеже все съм бърза,
кой да чака чак до май?
Вместо мартеничка върза,
Марта пъпа ми и край.
Ангелче съм, а не бебе,
не издавам нито звук,
всеки плач е непотребен,
щом Овенчето е тук.
Омаляват всички дрешки,
но на майка ми за срам,
мога с думички "купешки",
да те купя и продам.
И уверено, в школо̀то,
тръгвам, всичко е мечта,
но не свърта, ме, защото,
знам да пиша и чета.
После яко пубертета,
трѐсе ме и на инат,
все съм с каузи заета,
да променям този свят.
Смут в редици подредени,
две-три счупени глави...
Млада съм, но на колѐне ,
хич не падам и върви,
ето някак колелото,
болка, радост – стих, след стих...
Поочука ме живота,
себе си не промених.
С мислите си съм богата,
още вярвам в чудеса.
Мога слънце, на рогата,
в мрачен ден да донеса.
Може да съм остаряла,
но сърцето е Луна,
а душата – птица бяла...
В март е цялата вина. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
