В мазето!
В място старо, студено,
захвърлени вещите гният,
миналото е там засадено,
стари спомени раните мият...
Там кашони от тежести душевни
киснат във коша сърдечен,
скъпоценности има, стари и древни,
а гардеробът е в снимки облечен...
Бледи, едва видими фигури,
крачат към стария диван,
в миг всичко взривява се и гори,
остава локва остатъчни мисли, чер параван...
Призраци витаят в това черно мазе,
търсят загубените мисли и вещи от мрамор и прах.
Казват си тихо: "Много им блазе
на тез, които заедно са... и от мазето на вечността не ги е страх!"
***
Отведи ме бързо там,
искам малко светлина във този мрак да ти дам...
Не, не ме е страх!!!
Всичко тук... е просто прах...
© Сиси Валентинова All rights reserved.
