В минутата, преди да дойде новата
В минутата, преди да дойде новата,
изпълнена с очакване година
Замислям се за миг – отварям скобата,
затуй, което досега измина.
И осъзнах, че болките и грешките,
сам причиних си, сам ги обрисувах.
И радостите, песните и смешките,
помогнаха ми, за да съществувам.
Една година в тягост и съмнение,
една година с обич и възход.
След който пак ме стигаше падение,
а после пак ме вдигаше любов.
Но пускам те и хващам се за новата,
красивата, окичена с мечти.
И ето вече, ще затварям скобата –
в душата има пламък – ще гори!
© Данаил Таков All rights reserved.
