Aug 6, 2008, 9:37 PM

В мрака

  Poetry
1K 0 0

Слънцето залязва,

денят умира,

надеждата прегазва,

луната се прокрадва,

нощта се възкресява,

ловът е на ход,

гробът е готов...

Бъди нащрек,

вампирът е зад теб,

плътта ти разкъсва,

живота ти прекъсва,

при дявола те праща.

Той в оковите те хваща.

Дълга си никога не изплащаш,

от ориста си не можеш да избягаш,

обречен си завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...