В най-горещото на август.
Два часа ни делят и разстояние.
Ревнуват ни часовниците сякаш.
Забързваме ги с трепетни желания.
(За истинска любов съм те дочакал.)
Живеем в този свят, миниатюрен,
където винаги ще бъде месец май.
Все повече и още ще се влюбваме.
Щастливи - със начало и без край!
Ще свършат тези дни във някой спомен,
в които ни измъчваше раздялата.
Съдбата ни събра във миг, прело̀мен,
защото аз не спирах да те вярвам!..
Каквото ни дели, ще го преминем.
Живея със предчувствие за радост.
Щастливи сме, но още по-щастливи,
ще бъдем в най-горещото на август...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
