В неизвестност
Нощта се вкопчи в крехката ми шия
с ръце от лепкав и горещ мазут.
И съвестта ми, смачкана като хартия,
изпусна облачета от вина и смут.
И с бухнали като тесто очи,
котва спуснали във чашата с кафето,
се взирах в оня кей, където ти
изпрати на разлъка към морето
непрежалимата си майчина любов
на бяла кърпичка,забодена с карфица.
И ден след ден под жарко огнено кълбо –
по суша и вода,или по птица,
очакваше вест, слух или писмо
от твоето момче.Но не дочака..
Днес думите му,запечатани с клеймо
от срам и болка ще доплават с мрака.
Но закъснели, няма кой да утешат.
Ни да разкажат колко е широк света.
Те могат само на душата да тежат,
като затънал в пясъците, кораб на скръбта.
Днес мачтите на кръстове приличат.
Клатушкат се и чезнат в пазви сини.
И не дължат на майките надежда за това,
че синовете им ще се завърнат, щом заминат.
© Jane Doe All rights reserved.
