Нощта се вкопчи в крехката ми шия
с ръце от лепкав и горещ мазут.
И съвестта ми, смачкана като хартия,
изпусна облачета от вина и смут.
И с бухнали като тесто очи,
котва спуснали във чашата с кафето,
се взирах в оня кей, където ти
изпрати на разлъка към морето
непрежалимата си майчина любов
на бяла кърпичка,забодена с карфица.
И ден след ден под жарко огнено кълбо –
по суша и вода,или по птица, ...