В немилост
Завистта сърца почерня,
Носи на човек беди,
Тя е болест непотребна
И нанася куп злини.
Ревността е нейна сянка,
Пълна с мъка и сълзи,
Със ненавист се облича,
Да руши любов, мечти.
Завист, ревност и омраза
Тровят нашия живот,
Много хора са в немилост,
На тревогата – в хомот.
(стихосб. "Будна тишина")
© Y. Panda All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
