В несбъднатите ми мечти живееш...
Изписвам те, изричам и живея те...
наяве не... а тихичко в съня.
Рисуват те мечтите ми! Копнея те
неистово, беззвучно в тишина...
Изпиваш ме бездумно и живееш ме...
Задъхан от омая на страстта,
с въздишката последна на събуждане,
издишаш ме в безбрежна синева...
Прошепвам те, зова те в излияния,
възкръснали от чувствени слова.
Връхлитат ме любовни опияния,
и бездиханна послесловия мълвя...
Бленуваш ме, всецяло ме владееш,
и мислите обагряш... светлина.
Събличаш сетивата и немееш,
опиянен в съзвучие със песента...
В несбъднатите ми мечти живееш,
по-истинен и парещ във нощта.
Обдишваш всяка клетка и умееш
да вдъхнеш огън в бледата следа...
Изкупвам те с любовната молитва,
очаквайки наяве да спасиш...
Душата ми жадуваща не стихва
и в повея на вятъра шепти...
Очаквам те! Не искам да се будя,
тъй дивно изживявам те в съня...
В несбъднати мечти не ще изгубя
бездънно синята ти топлина...
п.п. С най-сърдечни благодарности на Романтик (Христо Костов), който ми подари идеята и заглавието!
© Деси Инджева All rights reserved.
