Нощта си облече влюбена в тебе пижама.
Прегърни ме, преди да заспя. Кажи ми, че си тук.
В съня си ще забравя, че всъщност те няма.
Ще се усмихна щастлива. На Живота напук.

Преди да угасне усмивката кротка на мойта Луна,
ще си нарисувам двете ти длани, в които ще се побера.
Ще си нарисувам и едно “Обичам те”, прошепнато с дъха,
укротен във кичурче коса. И без думи мога да го разбера.

В нощ като тази, когато очаквания валят от небето
и се промъкват на пръсти, преоблечени в малки мечти,
тогава цялата се превръщам в обич, а сърцето
го скривам в една кутийка с надпис “За теб! Запази!”.

Художник: Мистислав Павлов