В очакване
Докога ли ще да страдам,
очи от взиране чак болят,
до пердето вечер присядам,
едно все гледам - оня път...
Януари беше, кога замина,
много време има оттогава.
Измина пролет, лято мина,
все пътя гледам до забрава.
Есен златокоса си отмина,
чаках те, молих се на глас,
ето, че е януари, вън е зима,
ледно вън е, в сърце е мраз.
Изтърколи се дълга година
бавно, тъжно дни вървяха,
един живот в очакване мина,
едни очи в сълзене изтляха.
Лика се губи и избледнява,
ала душата пази спомени,
сърце лелее, жал не намалява
и по горчат сълзи отронени.
(а)
13.01.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
