Зимата мени си своята премяна
и гласове на клони се сломяват,
в очакване на госта си Снежанка
и джуджета, седем, вече побеляли!
Утро иде! Свят се буди бял и чист!
Зима-приказка, очаквана! Сняг вали!
Лек ветрец, снежни клони люлее!
Сняг се сипе, сипе, път мержелее!
... На света очите понякога затрупва...
... А блянът по-силен е от разума...
... Който път утъпкан е, не искам...
... И сълзи, предсмъртни... чакат поне... ...