Oct 5, 2007, 8:46 AM

В очакване

  Poetry
750 0 12
Зимата мени си своята премяна
и гласове на клони се сломяват,
в очакване на госта си Снежанка
и джуджета, седем, вече побеляли!

Утро иде! Свят се буди бял и чист!
Зима-приказка,  очаквана! Сняг вали!
Лек ветрец, снежни клони люлее!
Сняг се сипе, сипе, път мержелее!

... На света очите понякога затрупва...
... А блянът по-силен е от разума...
... Който път утъпкан е, не искам...
... И сълзи,  предсмъртни... чакат поне...
                                            една усмивка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...