Oct 20, 2009, 11:36 AM

В очакване

  Poetry
1.2K 0 14

 

 

 

Шепа изворна вода
си откраднах в очите.
За пролетта.
Да я изплача

над първи кокичета.
И се търкулнах

от дървото, сгушена
в ядка на костилка -
да послушам

как тупти светът
в стъпките на зимата.
А ръцете ми чакащи

рисуват върху дъх
снежинки по прозореца.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...